Предговор

Драги читателю,

в ръцете си държиш забележителните книги Римска история и За произхода и деянията на гетите написани от Йордан преди 552 година с текст на латински и преводът му на български. Текстът на латински на Romana е публикуван в „August Savagner, Jornandes: De la succession des Royaumes et des Temps (За наследството на кралствата и времената), Paris: C. L. F. Panckoucke, 1842“ а на Getika в Theodore Mommsen, Monumenta Germaniae Historica.

Латинския текст се публикува за първи път в българско издание. Срещу всяко латинско изречение е даден преводът му на български. В световната литература съществува грешното схващане за това, че гетите са германски народ. Това е довело много преводачи да преиначават личните имена на историческите личности с цел да се търси значение на името извлечено от немски език, какъвто е случаят с преводът на английски на Brian T. Regan и Theedrich Yeat . Именно това е причината да дадем тука оригиналния латински текст, с цел да използваме и оригиналната транскрипция на имената на български. Публикуването на латинския текст отличава това издание от предишното само на български. Друго отличие е, че в предишното издание от Римската история бяха дадени само извадки, а в това издание е даден пълният съхранен до днес текст.
Йордан сам ни казва, че е от рода на аланите и посочва произхода си в Гетика, § 226, като ни казва, че е син на Вахамут, който пък е син на Фария. Фария от своя страна е бил нотариус на Аланус, владетел на аланите. Йордан служи като нотариус на владетели произхождащи от славния род на Амалите. Забележете Йордан ни казва на много места, че Амалите наред с Балтите са царските родове на готите, от което следва, че готи и алани са един народ. Това ясно се вижда от Гетика, § 316, където Йордан казва, че е от готската раса. Йордан е бил ариан и нотариус, като след като е преминал към православието е станал епископ, и двете длъжности, нотариус и епископ, говорят за високото положение на Йордан в Империята.

Йордан е поощрен от неговия личен приятел, папа Вигилий, както той сам пише, да напише една кратка римска история, Романа. По времето на Юстиниан (527-565) самият папа Вигилий се намира в Константинопол по заповед на императора. Йордан пише, че е завършил книгата през 551 г.

За самата Гетика, посветена на общият им приятел Касталий, Йордан казва, че е публикувана преди Романа. Йордан казва, че е имал възможност да прочете два пъти не достигналите до нас дванадесет тома на сенатора Касиодор за произхода и делата на готите и ги препредава в съкратен вид. Познавайки текстовете на древните автори писали за гетите, човек вижда, че той се е ползвал и от други източници, част от които са издадени и на български, виж Приложение 1.

След като генетиците доказаха, че съвременния български народ има над 95 % еквивалентни гени с тези на тракийците от преди 3000 години, и изучавайки писмените източници на древните автори в съчетание с археологическите находки, виждаме, че Балканите са люлка на цивилизация от преди около 7 000 години. Траките са засвидетелствани още през VI век пр. Хр. от Херодот (V, 3), като най-големия след индийския народ. По различни причини има преселения от Балканите към Азия и Европа и периодични връщания на наследниците на тракийски народи познати с над 200 имена. Такива наследници са гетските и хунските народи. Така че населването на Балканите със завръщащите се хуни и българи, слели се с техните прародители, траките, които живеят от хилядолетия там, е фактически завръщане на наследници на тракийците в техните изконни земи. В този контекст би следвало да се разглежда историята на гетските и хунските народи, които трайно са останали в нашите земи до днес.