Последното добро на сътворението

Една съвременна, изпълнена с преживявания и противоречия, трактовка на библейския разказ за Адам и Ева. Завладяваща и променяща читателя безвъзвратно, който разбирайки, че това не е просто роман, а героите всъщност са търсеното или липсващото във вътрешния му живот. Защото той вече се е сблъсквал с това в себе си. А онова, с което не се е, го провокира да бъде изпробвано.

Адам бе осенен от просветление. Представи си морски бряг. Седна. Пресипваше пясък през пръстите си. Гледаше как изтича. Мислите му бяха плавни, неусетни и динамични като река на живот: "Ева е прекрасното в мен. Кога съм престанал да виждам себе си в нея? Защо не мислех повече за единството си с Бога, щом Той ме раздели на нея и мен? Тя в мен съм аз в Бога."

Той плака, плака, плака и пясъкът се намокри.
А сърцето му се пречисти.