Понеже не знаят какво правят

Славой Жижек, придобилият световна известност изследовател от Любляна, очертава контурите на една лаканианска теория на идеологията, придвижвайки се стъпка по стъпка към нейния основен обект - статуса на наслаждението в идеологическия дискурс. Според Жижек успоредно с разпадането на държавния социализъм, ние сме свидетели на един особен взрив на наслаждение, изпитвано с възраждането на агресивен национализъм и расизъм. Заедно с края на тоталитарните репресии и отпадането на ред възбрани, възникват желания, които са далеч от демократичността. За да обясни този привиден парадокс, критическото мислене, според Жижек, трябва да се обърне към психоанализата. И авторът постепенно измества акцентите си от Хегел през Лакан към днешните политико-идеологически безизходици. Самият начин, по който прави това, е не само ерудиран, но и доставящ наслаждение - едно изложение, в което Хегел върви ръка за ръка с Роселини, Маркс - с Хичкок, Лакан - с Франкенщайн, високата теория - с холивудската мелодрама.