През 1948 г. по време на първата арабско-израелска война седемстотин хиляди палестинци са принудени да напуснат домовете си. Повече от седемдесет години по-късно милиони техни потомци все още са регистрирани като бежанци, а огромна част от тях живеят в бежански лагери. Тази група – за разлика от множество други подобни, разселени след Втората световна война и други конфликти – остава без трайно установен статут и настоява да се засели в държавата Израел. Тяхната вяра в „правото на завръщане“ е една от най-големите пречки пред успешната дипломация и трайния мир в региона.

Във „Войната за завръщане“ Ади Шварц и Ейнат Уилф разкриват произхода на идеята за „право на завръщане“ и проследяват как Агенцията за подпомагане на палестински бежанци – самото звено, натоварено със задачата да намери решение на проблема с бежанците – се е поддала на палестинския, арабския и международния политически натиск, превръщайки този проблем в постоянен. Двамата автори твърдят, че палестинското искане за „право на завръщане“ е лишено както от юридическа, така и от морална основа, и отправят пламенен апел към САЩ, ООН и ЕС да признаят този факт в името на доброто както на израелците, така и на палестинците.