„Не съществува подлост или предателство, на което една политическа партия да не е способна; няма достойнство в политиката.“

Бенджамин Дизраели, „Вивиан Грей“

Действително ли е така?

Какво кара хората да избират политиката за професия? Какъв трябва да е човекът, който приема публичното огласяване на личните си дела? Кой би приел грешките му да се преувеличават, а успехите му да се омаловажават? Каква полза извличат политиците от всичко това?

Защо политиците и правителствата най-често не оправдават очакванията на своите избиратели? Що за хора са политиците – неблагонадеждни или наивни, алчни за власт лицемери или безнадеждни идеалисти?

Джеръми Паксман насочва своя скалпел на публицист от висока класа към „Политическото животно”, за да ни представи проницателна, остроумна и сериозно аргументирана дисекция на този човешки феномен. Паксман, известен с остротата на перото си, не пести нито критика, нито ирония, но все пак портретът на „Политическото животно” се отличава и с дълбоко разбиране и съчувствие.