Пола

"Ръката се оставя в тягата на изплъзващото й се. С един замах на ръката научаваме това, какво, присвояваме си даденото като подарък, не успяваме да го задържим. Името, което трябваше да се изпише, бе толкова близо до ръката, но в мига на изписване то губи очарованието си на дар на ръката, превръща се в амбулантен подарък. Дистанцията е нарушена заради една съблазън, съблазънта възстановява дистанцията. Ръцете опорочават суверенната ръка на поезията, на мисленето.
Играта с името Пола - чия ръка има власт над тази игра? Или по-добре: коя е ръката?"