Пиеси

"За Рахнев театърът е по-малко игра отколкото изкуство, съдържащо глобални истини за човешката екзистенция. И трите му драматургични текстове: "Боб", "Прозорецът на Йонеско" и моноспектакълът "Флобер" в различен жанр и стил заявяват уникалността на личния му естетизъм. Той не балансира между реалността и имитацията, между значимото художествено внушение и игривото шоу, между словоизлиянието и мълчанието... Винаги намира съответната емоционална изразителност в разгръщането на синтезираното и проблематизирано действие; превръща в образи сценичните внушения на собствената си философия за живота, оценявайки истините за нашето време и ангажирайки ни с личните си представи за претворявания свят." (Елка Константинова)