В настоящата монография се изследва ролята на Парламента, подготвил условията за смяната на обществената система в България след 10 ноември 1989 г. Смяната на системата се разглежда като смяна на политическата и икономическа система на държавния социализъм с многопартийна политическа демокрация и капиталистическа пазарна икономика. Акцентира се на факта, че основните причини за смяната на системата в България са геополитически, но конкретните резултати са следствие от дейността на човешкия фактор, в това число и в Парламента.

Мащабната трансформация, извършена по мирен начин, представлява непознат до този момент експеримент, при който за изключително кратко време, чрез политическия плурализъм е разширен достъпът до властта и създадени условия за установяване на капитализъм от „периферен” тип с разрушителни последици за българското общество – отговорност, за което носят парламентарно представените партии. Защитава се тезата, че Парламентът не можа да разреши основната историческа и политическа задача на нацията през последното десетилетие на ХХ в. – смяната на системата да се осъществи на законова база, но в името на добре осъзнатите национални интереси на България в условията на глобализиращ се свят.