МОИТЕ НЯКОЛКО ХИЛЯДИ ДУМИ

Казват, Лаодзъ записал за началника на граничната застава своите мисли на един свитък с пет хиляди йероглифа и след това напуснал завинаги Китай в неизвестна посока; както ни разказва преданието – възседнал един бивол. И след това никой повече не чул нищо за него.

А аз чакам на летището да ме извикат за полета и крилатият кон, който ще ме отнесе далеч от родината, закъснява. И не че някой от охраната или от персонала, или от пътуващите се интересува какво мисля по важните житейски въпроси, но все пак бързам, бързам да ги запиша...

За да не става нужда като цар Мидас, още по-митическия герой, да копая после дупка, за да споделя това, което съм видял и научил през годините. Защото май вече остарявам и спомените просто напират, постоянно търсят пролука, докато разговарям с хората за най-обикновени неща...

„Венцеслав Николов пише изкусно, с мяра и вкус. Силата на писаното от него идва обаче най-вече от носещия го тон, от същинския му мотив. Без разкрасяване и без сантимент, той чества чудото живот и неговия смисъл. Колекционира щастие, дарява го, извиква доброта. Този му именно талант го прави, ако не уникален в литературата, то сравним едва с малцина.“ - проф. Георги Каприев