Насаме с миналото

Защо един музикален виртуоз е потърсил поетичното слово? Защо е заменил ефирната лекота на небесните консонанси със загрубялата плът на лишените от рими и ритъм строфи? Едно постоянно усилие за проумяване на дълбоката и може би неразгадаема тайна на живота и смъртта, на пътя и целта, на блаженството и скръбта, на миналото и това, което идва – всичко това подтиква Венцеслав Николов да остави закратко настрани старинното виолончело и да посегне към перото.

Проф. Цочо Бояджиев