"Не е ли време да се замислим върху едно странно обстоятелство?
Преди войната Сталин унищожава гениални пълководци, а я приключва с несъкрушима армия и цяла плеяда не по-малко изтъкнати генерали и маршали... А Хитлер не обезглавява армията си, но приключва войната с разгромена държава и разбита и безглава армия. Защо тогава всички се присмиват на кадровата политика на Сталин, а никой не се смее на кадровата политика на Хитлер? Нали трагедията на германската армия е факт? И тази трагедия се корени в това, че Хитлер не се е готвил за войната, че не е разстрелвал генералите си със стотици преди нея - и затова я губи и трябва да се застреля сам...
Марксистите и хитлеристите ни научиха да се смеем над самите себе си.
Но преди да се смеем, защо да не помислим малко и за ситуацията при противника? Хитлер пренебрегва един такъв важен елемент в подготовката за война като прочистването на армията от мошеници и некадърници, Хитлер не прави чистки в армията си, макар че положението е същото като при нас. Не е ли време да си зададем въпроса: защо така?
Не е ли време да разберем: просто не е можело да бъде иначе..."