Наричат го житото на Изтока. За народите на Китай, Мала Азия, Индонезия той е една от основните продоволствени култури. В Япония 53% от обработваемите площи са засети с ориз, а оризовата каша е отличен заместител на хляба за почти половината от населението на земята. В Стария свят оризът е пренесен от войните на Александър Македонски (336-323 г пр. Хр.), които за първи път опитали ястия от това житно растение и разказвали за отглеждането му в Индия. В продължение на няколко столетия европейците считали ориза за твърде скъп продукт и го употребявали единствено за лечебни цели. Едва през Средновековието земеделците от средиземноморските държави започнали да засяват обширни площи с растението. Скоро оризищата се превърнали в маларийни огнища и затова през XVI век в Италия се появили разпоредби, ограничаващи разполагането им до населени места. Днес по заети посевни площи оризът отстъпва само на царевицата и на пшеницата.

Оризът (Oryza sativa L.) е топлолюбиво растение, пониква при 12-14° С и изисква за развитието си достатъчно слънце и топлина. Температурата на водата, за напояването му не трябва да е по-ниска от 20-25°С, което се обяснява с факта, че съвременните сортове ориз произлизат от 28 диви разновидности, чиято родина са тропическите райони. Кореновата система на ориза достига 20 см дълбочина, а стъблото е високо от 80 до 100 см. Зърната, обвити с плевите, се наричат арпа. Те са сплеснати, елипсовидни и имат светложълт или розов цвят. След полиране (очистване от плодната и семенната обвивка и зародишите) те се използват за получаване на скорбяла и за консумация. Благодарение на изключителните си хранителни качества оризът е предпочитан продукт и намира широко приложение в кулинарията.