Политическото Възраждане е сред най-проучваните области на доосвобожденската ни история. В резултат на усилията на няколко поколения изследователи е натрупана огромна по обем книжнина, в която се осветляват различни аспекти на борбите на българския народ за отхвърляне на чуждото господство.

В научно обръщение са включени значително количество документални свидетелства, а популярните издания, посветени на отделни личности или събития, свързани с подготовката и практическото осъществяване на различните проекти за решаване на българския политически въпрос, нарастват лавинообразно с всяка следваща година. Очевидно постигнатото за изучаването на освободителните изяви на българите през втората и третата четвърт на XIX в. не е малко. Но дали заради героично-романтичната патетика, с която продължаваме да препрочитаме тези страници от възрожденската ни история, дали заради някакви си нашенски комплекси за назавършеност на националното ни Възраждане, или поради някакви други причини от идеологическо естество, точно политическото ни Възраждане е изпълнено от устойчиви митологеми, които не ни позволяват да погледнем на миналото си от дистанцията на времето по-трезво, по-обективно, no-премерено.

В опит да се излезе извън общоналожените през годините калъпи, по които родната историопис реконструира по-ярките изяви и дейци на освободителното дело, в настоящия сборник се предлагат текстове, които вече са били публикувани по страниците на научната периодика или в различни тематични и юбилейни издания, но които са останали достъпни само до по-ограничен кръг от читатели.