Невинни

– Какво ще правим, Ирена? – едва промълви Александър. – Обвиняват ме за съучастничество в престъпления в лагера Р. Извършителят бил неизвестен

Из книгата

----------------
Максимумът за истината… какво ще правим – вие, всички, – когато ме обвиняват мен. И с това приключваме… 30 години така приключваме, ние, българите… сънят продължава благополучно. Това е диагноза, тъжна констатация. Символично, разузнавачът от непрочетен роман умира от рак – и така мимоходом се отървава от съучастничество в престъпления на неизвестен извършител. А всички останали – от търсене на истината. Българското население носи тумора си в сън… може би затова е пълно с гледачки и баячки… вместо лек търсим късмет. Може и да ни се размине, да се случи чудо.

А сънят продължава… нашият паралитичен български сън. Страх ме е от възможна трилогия… следващата метастаза. Похвално е, че Дияна Боева оставя политическото под сурдинка, не набляга на тази „голяма картина“ – понеже българската история е по-скоро патологична.

Веселин Веселинов