Наследството на Сасанидска Персия у българите на Долния Дунав

Сведенията за питакшите от Армази в Иберия, съчетани с данните от надписа на Шапур I от Накш-и-Рустам, ни позволяват да преразгледаме разбиранията си относно някои имена на представители на българската династия Дуло и българската аристокрация въобще. Срещането, и то нееднократно, на имена, като Аспарух, Заберган, Безмер сред ранговете на персийската аристокрация, и то в района на Кавказ, позволява да се направи допускането, че представители на българския елит имат ирански произход. Особено интересно се явява името Аспарух, което наред с археологическите паметници от Иберия от I-II век и надписа на Шапур I от III век се споменава и у Амиан Марцелин в контекста на събитията от втората половина на IV век. В очертаващия се научен дебат по въпроса следва да се вземат предвид и сведенията, че Ховрат е средноперсийско име, както и да се преразгледат разбиранията за имена като Персиан и Маламир, принадлежащи на последните езически владетели на Дунавска България, при които все още е силна у българите една своеобразна носталгия към Изтока.