Как мислим миналото - като наследство, класифицирано в архивите и музеите, или като съпътстващо ни битие, вменяващо решения, пристрастия, смисли? Как използваме миналото - като източник на самочувствие, или като заместител, запълващ някакви дефицити в това самочувствие? Какво помним и какво забравяме? Дали и доколко нашето „днес" зависи от едно или друго струпване на спомени?
Авторите, опитали се да отговорят на тези въпроси, са преподаватели и студенти от три университета.
Изследването „Топоси на историческата памет", чийто резултат е този сборник, е проведено от Нов български университет и Американския университет в България, но в авторския колектив участва и Софийският университет.
Опитахме се - заедно - да идентифицираме местата, събитията, действащите лица в българската (в сравнителна перспектива с балканската и европейската) история, които са формиращи за идентичността на съвременните граждани. Опитахме се - заедно - да поразсъждаваме върху ролята на историческата памет за изграждането на манталитетите в модерното общество. Заедно - да очертаем степента на самата модернизация на това общество и степента на неговата (не)зависимост от историческите мотивации на днешното. Заедно - да проблематизираме дали и в каква степен „многото история", която ние, на Балканите, сме били произвеждали, вече си „почива" в музеите и архивите, или все още, сега е действащо лице в постмодерното ни настояще.