Минало бешело

Книга за име, изписано с рибешка опашка върху морето. За детство, сънища, стихове и истории по пътя до там.

"И на лозе непрекъснато се катерех. Тайно, разбира се. Дори, от клоните на тамошния орех, слизах на покрива на къщата. Най-обичах един огромен вековен дъб в средата на ливадата досами лозето. И бърках по хралупите, но никога нищо не намерих. Така си прекарвах дните; не напразно след време любима книга ми стана „Баронът по дърветата“ на Итало Калвино."