Месопотамия е най-древната цивилизация, оказала се погребана под пепелищата на историята в продължение на дълги хилядолетия. Векове наред в ореола на тайнственост и загадъчност са се споменавали имената на няколко нейни знаменити столици: Ур Халдейски, прочул се като родината на Авраам; Ниневия – гордият престолен град на асирийската империя, обречен на гибел в прозренията на пророците; най-сетне Вавилон – величественият град на разврата – със своята кула, издигната по нареждане на тирана Нимрод, и със своите висящи градини, които едни приписват на царица Семирамида, а други величаят като едно от Чудесата на света. Но нима в края на краищата Библията не дава на изначалния рай названието едем – термин, който не е нищо друго освен стара шумерска дума, означаваща "обработена земя", "градина"?

От средата на ХІХ в. насам този "рай" постепенно възкръсва пред очите и умовете на човечеството. Три месопотамски цивилизации (Шумер, Асирия и Вавилон) виждат отново бял свят благодарение на съвместните усилия на историци и археолози. Настоящата книга предлага една среща с хората, живели в продължение на V хилядолетия на тази някога благословена земя.