Любомъдрие на историята

Историята е достойна за изследване дори само поради това, че тя надхвърля по времеви обхват краткото настояще и вероятно дългото бъдеще, за което се предвижда, предполага или гадае. Приказките с неизменното начало "Имало едно време" привличат вниманието на децата, а всекидневно употребяваният израз "Това е една стара история" е неуспешен опит за измъкване от неудобството чрез оправданието, че "няма време" за нещо, което си остава здраво закотвено в пристанището на "своето време".

Историята не се поддава на преднамерени съкращавания, макар да са широко разпространени изданията "на година по лъжичка". Освен ако не се постигне философското й осмисляне. Сиреч не само да се опише кой, кога, къде и как, но и да се обясни защо, и събитията - явления да раздвижат историческия процес чрез неизбежните промени, задържащите прекъсвания и качествената приемственост.