До моя съвременник. Есета

Може би в началото на всичко стои страхът, огромният страх от съществуването, от чудовищното разнообразие на хора и природа. Винаги ме е смещувало, че милиони отделни хора преглъщат идеята за остадняването си и доброволно, често пъти с ентусиазъм, стават фанатични членове на стадото. Защо? Поради какво те се отричат от свободата си, за да приемат покорно и подчинено някакво място в стадото? И не е ли нелогчно, че те отричат равноправието и независимостта на другите отделни човешки същества, но признават стадото? Може би тъкмо защото в стадото никой не е свободен, защото то гарантира сигурност, обезпеченост, подкрепа. /Георги Марков/

Есетата в тази книга са четени по радио "Дойче веле" в периода 1974-1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път.