Къщата с белите фенери и нейните тайни странджански приказки

Тази книга е моята почти сбъдната веранда, обърнала очи към света на гората. С тежки, бели пердета от лен и десетки пъстроцветни фенери. Запалени привечер, отвъд шепота на ветровете и воя на чакалите, фенерите светят, увиснали по парапетите, а белите им свещи горят цяла нощ… И всяка заран посрещат новите горски светове.

Там едно момиче седи върху пъстри възглавнички, изтъкани отдавна от сръчни ръце… Момичето пали фенерите световно дълго, защото са много и щрака в силуетите им с десетте си пръста на старата пишеща машина, платена някога с първата ѝ заплата.Това е къщата на белите звезди, в която имах всичко друго, освен безлунни нощи, с разстелено пред верандата море – вълнуващо до синьо, и с отблясъци на златни водорасли… Но с хиляди искрящи фенери, запалени от момичето, за да светят на лодкарите…