В „Кървавата държавна безопасност“ публицистът Юрий Мухин, след като анализира десетки исторически афери през ХІХ, ХХ и ХХІ век, достига до логични изводи и формулира общ закон за всички страни и техните специални служби: „Всяка бюрократично организирана специална служба вижда главната цел на дейността си в своето запазване и разширяване, като за целта тя увеличава проблемите, които е задължена да отстрани, ако остане без твърд контрол над дейността си. А специалните служби, дейността на които е винаги секретна, много лесно остават безконтролни“.

Особено внимание авторът обръща на руските афери, като се започне от времето на царската „охранка“, мине се през съветските специални служби тип „държавна безопасност“ и се стигне до съвременната ФСБ, с надеждата, че общественият дебат ще наклони везните в полза на демократичното развитие на службите и страната.

В заключение Мухин пише: „Виновниците за тези афери не са назовани по имена, но са ясни длъжностите им и всичките им подлости, които са сътворили срещу народа си. По-голямата вина обаче е на обществото. Аферите са вършени пред неговия поглед с пълната нагла увереност, че гражданите са толкова тъпи, толкова неспособни поне нещичко да схванат, че на практика не е имало риск аферите да бъдат разобличени“.

Дали е така?