Погълнати от непрестанния поток от безсмислена информация, ние сякаш все още не проумяваме изцяло дълбоките процеси, протичащи встрани от рамката на малкия екран. Отказваме да приемем напредващия демонтаж на политическата система, налагането на все по-строга цензура и разпадането на познатия ни свят, независимо че се случва пред очите ни. Не приемаме, че науката, политиката, правото и образованието са изместени от повсеместна медийна истерия и че колкото по-упорито заявява тя своята значимост, толкова по-очевиден става нейният провал в задачата да предотврати наближаващата катастрофа. Тази истерия разпространява духа на упадък в модерните общества. Те вече не са способни да произведат културна ориентация и предложения за смисъл, а само репресивни мерки и празни обещания, подмамващи хората в един противоестествен култ към залеза на света. Кои са жреците на този култ, защо изискват толкова много от своите последователи и на какво още са способни в бъдеще? Това са въпросите, на които авторът отговаря в тази книга. С присъщия си оптимизъм Кайзер убеждава читателя, че е твърде рано да вдигнем бялото знаме и показва пътя за излизане от състоянието в което сме, за да преминем към една култура на жизненост и свобода. Дали ще успеем зависи изцяло от нас, защото, щом разпознаем оковите си, ще можем да се освободим от тях и да създадем нещо ново – по-добро от всякога.