„Културни корени на древното царство Гуджу“ е академичен труд с висока научна стойност, който представя на българските читатели първото цялостно и систематично изследване на историята и развитието на това обвито в мистерия царство. Възникнало преди около 3600 години като важно феодално владение в северната периферия на династия Шан, Гуджу просъществува почти цяло хилядолетие, претърпявайки редица политически турбуленции и метаморфози. Неговата територия, която днес попада в границите на провинциите Хъбей и Ляонин, в дълбока древност е била пресечна точка на пътищата, свързващи източните, северните и централните части на Китай. Именно тук се заселват, мигрират и сливат множество етнически групи и племена; така тези земи стават център на синтез между ханската култура и културата на номадските етноси.

Чрез систематизация на наличния изворов и археологически материал авторът Цин Сюеу и неговият екип анализират етническата генеалогия, географското местоположение и еволюцията на васалното царство Гуджу, както и неговата значимост в контекста на традиционната китайска духовна култура и съвременната регионална култура. Съществена част от изследването е посветена на принципите на „морал, благоприличие, почтеност, добронамереност и праведност“, залегнали в сърцевината на културата Гуджу, които оказват дълбоко влияние върху по-късните конфуциански и даоистки концепции. В историческите легенди тези принципи се олицетворяват от братята Бо И и Шу Ци – престолонаследници, които доброволно се отказват от трона, предпочитайки отшелническа смърт пред служенето на нечестив владетел. Въпреки че техният политически идеализъм получава противоречиви оценки от по-късните поколения философи и литератори, той изиграва безспорна роля в изграждането на хуманистичния аспект на държавното управление и националната култура на Китай.