„Крум Страшни“ е книга, изтъкана от силни характери, нестихващи страсти и съдбовни сражения.

Боилите превръщат Драгомир – разказвач на историята – в основно оръдие при превземането на Сердика. Крум осъжда на смърт един от своите най-влиятелни храненици, а противоречивите му решения събуждат недоволство сред мъжете му. Разединените сили на българите позволяват на Никифор да превземе Плиска, но напук на настъпилите сплетни, недоверие и предателства, Крум сплотява наново войските си и съкрушава ромейската армия в проходите на Хемус.

Драгомир си навлича гнева на Ермена в опит да разкрие тайната за смъртта на детето?. Отчуждението между двамата се засилва, когато сведенията на славянина предават непокорната жрица в ръцете на боилите. Въпреки своите подвизи срещу ромеите, Драгомир става все по-самотен, изпълнен с чувство за вина - както за смъртта на най-близките си, така и за загадъчното убийство на една невинна жена. В старанието си да преоткрие любовта славянинът се сблъсква с поредното разочарование, притиснат от пророчествата на Ермена.

Българите подчиняват редица важни крепости в Тракия, но мечтата на Крум – превземането на Цариград – остава несбъдната. Чувствата на Драгомир към владетеля се люшкат между възхищението и омразата, но той остава верен на ювиги чак до края на дните му.