Алина е на трийсет и девет. Тя рисува, съзерцава, безумно обича движението, природата и не толкова нетърпението си. Привлича я огънят на стихийното изживяване – опарва се, не ѝ харесва, но отново търси свещения пламък.

Алина преминава през света и себе си с любов към красотата, радостта, насладата… Но и с болезненото чувство за липсваща цялост. Докато едно пътуване в магичните Родопи не я отвежда до неочаквани срещи – със старец, който шепне на забравените езици на душата, с нишките на времето, които загадъчно се преплитат, и с безмълвния миг, в който Алина най-после се осмелява просто да бъде.

--------------------
Драгостина Крумова завършва българска филология, а по-късно придобива следдипломна квалификация „Банки и банково дело“. За кратко е учител в родния си град Грамада, след което над три десетилетия професионалният ѝ път преминава в банковия сектор.

Самобитният северозападен край ѝ подарява тишината, усета към невидимото в човека и способността да разпознава доброто отвъд думите. Любовта към словото, към българското и към човешките истории я връща към литературата. Дебютният ѝ роман „Кестените на човешката душа“ е нейната благодарност към живота.