Основното съмнение в тези тематично обединени есета се простира до способността на съвременниците да оценяват миналото. По-прецизно до степените на тази способност. Всяка история е обременена от стереотипна приемственост. Тя винаги е и гледана през призмата на текущото съвремие. Тази непреодолима ограниченост не се отнася само до морално право, национално-политически пристрастия или професионални способности. Често традиционните характеристики в историографията напомнят по повелителната едностранчивост на канонични заповеди. Но един балансиран поглед, отправен към всички посоки и пластове на историческия процес, може да внесе ако не неверие, то скепсис към тези императиви. Поне като принцип на справедливост за всички и внимание спрямо всички. Ако възприемем такъв многовариантен подход, тогава стигаме до странни изненади. Най-вече до предположението, че може да има няколко верни обяснения на един и същ исторически процес. Защото често различните събития и явления имат и различни последствия в съдбата на различните хора.