Възможна ли е друга вярност, освен тази към себе си? Възможна ли е друга любов, освен тази, която те превръща в свръхчовек? И когато се откажеш от обикновената любов и останеш насаме със свръхчовека в себе си – възможно ли е да го приемеш и обикнеш? Блестящ, ницшеански по дух и библейски в своята поетичност роман на един от най-интересните и оригинални съвременни македонски писатели, Деян Трайкоски, „Изневяра“ изправя читателя не просто пред невъзможността на романтичния идеал, а пред неговата дълбока и странно жизнеутвърждаваща безсмисленост.

Елена Алексиева

Какво би било, ако Ромео и Жулиета се бяха родили на Балканите? Или пък Слънцето и Луната? Най-общо казано, любовта им би представлявала прозаична метафизика. Прегорял комат хляб със свинска мас, поръсен със самодивски прашец.

Романът „Изневяра“ разказва историята на двама влюбени, родени под нещастлива звезда в Македония от второто десетилетие на ХХ век. Соне („Слънце“) заминава на гурбет в Америка, за да се замогне и да получи ръката на любимата си Мена („Месечина“). Сблъсъкът на героя с „другостта“ на Новия свят води до своеобразен разпад на личността му, до размиването на неговите идеали и до най-страшната от всички изневери – тази към себе си. При все това „Изневяра“ не е любовен роман, наситен с трагизъм. Деян Трайкоски комбинира философски съждения със злободневини, умело сменя речеви характеристики и стилови отсенки и изгражда многопластов и дълбоко човешки разказ за Историята, носен от пълнокръвни герои.