Изгубено време

"... бях безпомощен да си спомня собственото си минало. И понеже не можех да си го спомня, бях осъден да знам кой съм само от разказите на другите. Представата ми за това какъв съм се формирал е единствено от думите на другите. Каквото и да ми кажеха, трябваше да им вярвам. Без да губя време, трябваше незабавно да използвам всичко казано, за да разширя безплодния списък в съзнанието си. Например, ако ми кажеха, че като съм бил на двайсет и седем години, съм изнасилил едно шестгодишно момче, щеше да се наложи отново да направя преценка за себе си в тази болезнена перспектива. Лицето ми в огледалото непрестанно щеше да се променя. Всяко ново изречение щеше да е ново знание, ново лице за мен."