Музикант, който се е затворил в дома си, за да композира, странни звуци, които идват от къщата, тъмна дупка в стената и песни без собственик...
Щом дойде второто ми кафе, извадих от джоба си слушалките и ги подадох на Джерен. Пое в ръката си малките колонки в края на двете бели кабелчета. Сякаш бях изтръгнал навън и подал най-жизненоважните си два вътрешни органа. Докато опъваше белите кабелчета, наред с нервите ми, се усмихна. Тази усмивка беше най-мощното оръжие в склада за боеприпаси на Джерен.
- Какво е това?
- Мои композиции. Две. Записахме ги в студио. Готвим се да издадем албум.
Постави внимателно слушалките в ушите си, сякаш бе лекар, подготвящ се да прослуша сърцето ми със стетоскоп. Усетих, че сърцето ми започна да бие по-бързо. Включих МП3-плейъра. Запалих цигара и зачаках, гледайки пред себе си. Малко след това вдигнах глава и я погледнах в лицето. Дръпнах дълбоко от цигарата. Задържах дима в устата си и проследих пушека, излизащ от устата на Джерен. Гласът ми бе в ушите ѝ. Слушаше песента ми. Когато я пусках на Ендер, онова, което чувствах тогава, бе много по-различно от усещането ми в момента. Не е страх, срам... Неописуем, дълбок, разяждащ срам... Трябва да бе по средата на първата песен. На лицето ѝ имаше искрено изражение, разкриващо, че е силно впечатлена.
Това бе толкова откровен поглед, че срамът ми нарасна двойно. Доплака ми се. Исках да разкажа как се появиха песните, по-точно откъде изскочиха. Само единствено на нея... С всички подробности...