Не се наемам да твърдя дали Савко Калата е по-знаменит разказвач или по-знаменит касоразбивач. За второто е получи достатъчен брой години из соцзатворите, но за първото тепърва получава любовта и верността на хилядите си фенове. След автобиографията му "Да оцелееш в ада" той – сякаш от казана за ракия край Созопол – вади сборник с удивителни разкази, включващи моряшки истории, пандизчийски приключения и невероятните созополски маками, в които оживяват причудливите, смешни и трогателни герои на знаменитото курортно градче. Някои от тях са от времето, когато Созопол е бил само "риба и въшки" по собствените думи на Савко, други са съвременни. Но всички истории са основани на действителни събития, а някои от героите са с истинските си легендарни имена.

Замръзналото море през 50-те години на миналия век е особена метафора за разказваческото майсторство на Савко, защото отдавна не се е появявал разказвач, който така естествено да събира човешки характери и природа. Може би защото и двете – особено по Черноморието – са на изчезване. И природата, и истинските човеци. Отдавна не се е появявал разказвач, който безхитростно и без претенции просто разказва. Няма да се усетите как опитният касоразбивач и разказвач рецидивист ще разбие касата на литературните ви предубеждения и ще отнесе сърцето ви. Много го бива в тая работа, повярвайте.