Васил Александров завършва специалност „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2013 г., където е хоноруван асистент по Римско частно право в периода 2014–2017 г. Практикува като адвокат, а през 2016–2018 г. е младши съдия в Софийски градски съд. От 2018 г. е съдия в Софийски районен съд. През 2020 г. придобива докторска степен в направление „Гражданско и семейно право“ в ЮФ на УНСС, след успешна публична защита на дисертационния си труд, превъплътен в настоящата монография.

----------------------

Книгата представлява второ издание на труда от 2020 г., допълнено с натрупаната по темата съдебна практика.

Задатъкът, наричан още капаро, е правен институт с широко практическо приложение в частноправните отношения. Не са малко и теоретичните въпроси, които той повдига. Някои от тях поставят на сериозно изпитание съдебната практика по тълкуването и прилагането на закона. Странно е, че от приемането на действащия и днес Закон за задълженията и договорите са изтекли почти 70 години, а досега липсваше цялостно задълбочено проучване на това правно явление в българската правна книжнина. Празнината обаче вече е запълнена от тази книга, в основата на която стои докторската теза на автора – Васил Александров. Изследователските му усилия като докторант в ЮФ при УНСС са дали един наистина убедителен резултат. И този резултат заслужава да стане достояние на широката правна общност у нас чрез издаването на дисертационния му труд, който, убеден съм, ще остави значима следа в българската юриспруденция. Книгата е забележителна и полезна както със своите добре обосновани теоретични постижения, така и с практико-приложните си изводи. Затова е повече от сигурно, че тя ще предизвика интерес както у занимаващите се с научни правни изследвания, така и у практикуващи юристи.

Доц. д-р Мирослав Димитров