Това е една мисионерска книга, която поема огромния риск да посегне срещу вековни стереотипи, действащи в българското общество и до днес. Да посегне от първо лице. Прави го с цялото достойнство и отговорност на погледа отвътре - погледа на човека, познаващ издъно преизподнята на психичното заболяване.

Такава е нейната героиня, изминала и осъзнала всяка стъпка на психичното си разстройство, изстрадала и приела заболяването и диагнозата и въпреки това - оцеляла като личност. Заради творчеството. Заради любовта. Но може би най-вече заради онази човешка сила, която ни спасява и в най-тежката безизходица - силата да стигнеш дълбоко в себе си, да отхвърлиш страховете и стигмите и да получиш отреденото ти изцеление заради ненакърнената способност да даваш.

Да, шизофренията е тежко заболяване. Но то не поглъща човека, намерил сили и съзнание да се бори за себе си. Да, обществото на здравите страни от болния. Но кой е действително здравият и кой - болният в тази битка между етикетите и лично постигнатата човешка сила? И дали всичко това не може да се случи на всеки един от нас?

Елка Димитрова