„Древните тюрки“ – знаменитата творба на гениалния руски историк, географ и мислител Лев Николаевич Гумильов – е посветена на сравнително малко изследвания период от световната история, обхващащ 6 – 8. век пр.Хр. и съвпадащ с образуването и разцвета на Великия тюркски хаганат. Извършеният от автора анализ на етническите, политическите и религиозните аспекти на битието на тази държава е представен с присъщия на Гумильов увлекателен и образен маниер на повествование.

Лев Николаевич Гумильов (1912–1992) е един от най-значимите руски историци. Син е на известните поети модернисти Николай Гумильов и Ана Ахматова. Съден и лежал в затвора като „син на народен враг“, през 1956 г. делото му е прекратено и той излиза на свобода. След няколко години защитава докторска дисертация в Ленинградския университет, която е публикувана като книга през 1967 г. под заглавие „Древните тюрки“.

Идеите на Лев Гумильов не получават одобрението на съветските учени и затова неговите трудове не са допускани до печат или са подлагани на жестока цензура. Въпреки това, дори и като ксерокопирани издания, книгите му са търсени и печелят популярност.
Признанието за Гумильов идва едва с настъпването на „перестройката“, плодовете на която той не успява да дочака. Умира на 15 юли 1992 г.