Това не е последователна история на династиите и народите на Древния Изток. Тук аз исках само да запозная всички, които прочетат тази книга, с живота и културата на двата най-велики народа, предшествували гръцката цивилизация. За всеки от тях аз съм избрал епохата, която ни е известна най-добре и от която са запазени най-много паметници: Египет – във времената на Рамзес ІІ (4 в. пр. Хр.) и Асирия – при управлението на Ашурбанипал (7 в. пр. Хр.). При това аз постъпих като онези добросъвестни пътешественици, които не се втурват презглава да изследват нови страни, а преди да тръгнат на път, се осведомяват за обичаите и езика на техните обитатели; във всеки случай смятам, че отправяйки се две-три хиляди години назад в глъбините на Древността, аз изпълних това условие.
Когато стигнах на място, огледах се около себе си и се постарах да видя и чуя всичко, при това колкото може повече и колкото може по-добре. Аз извървях всички улици в града, надничах през всяка лошо притворена врата, шляех се по търговските лавки и записвах всичко, което ми се удаваше да дочуя от приказките и разговорите на хората. Когато изгладнелите каменоделци вдигнаха стачка, аз вървях заедно с тях към наместника на Тива, за да разбера как ще завърши стачката. С много шум премина погребално шествие – аз изпратих покойника до гроба и се постарах да разбера участта, очакваща го в отвъдния свят. Празнуваха сватба и аз, използувайки приветливостта, с която жителите на Изтока отварят вратите на своите домове по време на тържество, присъствувах при четенето на брачния договор. Когато преминаваше фараон или цар на Ниневия, аз, заедно с другите зяпачи, тичах след него в храма, в двореца или на лов; а където обичаите или етикетът не ми позволяваха да вляза, аз прониквах там мислено с помощта на подслушаните разговори или прочетените текстове.

2 септември 1890 г.
Г. Масперо