Трите войни, които България води в началото на 20 век, оставят голямо отражение върху творчеството на българските писатели от този период. Наред с редица спомени, очерци, научни трудове, които излизат след войните, те присъстват и като основна или съпътстваща тема в много художествени произведения. В тях българските творци представят своя поглед върху събитията от двете Балкански и Първата световна войни, техните последствия и отражението им върху българския народ.

Такава е и целта на белетриста и запасен офицер Кирил Искров. Сам участник по бойните полета, той пресъздава атмосферата на военните години в България под формата на кратки художествени разкази. Избира за име на своя сборник една от най-славните български военни епопеи – „Дойран“. Разказите му не описват само военните действия на фронта, нито се ограничават само в периода на войните, а обрисуват случки както преди тях, така и след приключването им. Героите им са както военни, така и обикновени хора от тила. В тях присъстват всички лица на войната – героичното и трагичното, благородното и уродливото.

След повече от 100 години от тези събития, отдавна живеейки в мирни времена, имаме възможност чрез тези разкази да се запознаем с войната в различните ? измерения и проявления.