Дните на Земята не се броят

"— Кое е това място?
— Място на спомени... Тук времето не тече, защото всичко, което сме забравили, все още живее. Колкото и да бързаме, спомените не бързат. Чакат. И понякога ни намират.
Маги усети, че палажът се размива като бягащи стъпки и детски смях. Като старата приспивна песен, която пееше баща ѝ... леко затихваше и пак се усилваше.
— Ами... ако не искам да остана? - прошепна тя.
— Тогава намери спомена, който те доведе... и го пусни!"

Из книгата