Как мислим за международните отношения в предишни векове? Като за конкретни и статични събития, процеси и подходи или като за "наследство", което е пренесено в съвременността. В монографията "Дипломация и политика в международните системи "Метерних" и "Реалполитик" - Международните отношения през XIX век" определено се разглежда като "наследство", което гради традиции. То съдържа "баланса на силите", националната държава като субект в международните отношения и възприемането на конкретна международна среда като система - "Метерних" и "Реалполитик". Тези системи са абстрактни теоретични конструкции, но чрез тях по-лесно се отговаря на въпроса "защо" се случват определени неща, а не "какво" се случва. Така се прави политологичен анализ на международните отношения през XIX век, който съчетава теория и история.
Той се прилага и към външната политика на водещите държави - Великобритания, Франция, Австрия/Австро-Унгария, Прусия/Германия, Русия, САЩ, Италия и Япония.
Техните външнополитически инициативи се обясняват, вместо да се разказват и това е възможно като се разположат в теоретична схема. В нея са изведени няколко акцента - външнополитически цели и средства, външнополитически направления и подходи, както и отношения с други държави, определени като съюзници или като опоненти. Общата схема прави сравнението по-лесно и откроява международната позиция на всяка от държавите. Конкретното измерение на външната политика на Великите сили допълнително се "уплътнява" чрез съдържанието на двустранни и многостранни договори, които са "втъкани" в текста.