В „Да обичаш света“ будисткият учител Йонги Мингюр Ринпоче ни предлага безценните уроци от своето близко до смъртта преживяване. Нещо повече, той показва, че дилемите и проблемите на търсещия ум не са чужди дори на човек с богат духовен опит.

Колелото на живота е символ на цикличност, безкрайност и страдание. Въпреки това всеки миг предоставя възможност за пробуждане. На трийсет и шест години Йонги Мингюр Ринпоче е един от най-уважаваните тибетски учители и абат на три манастира. Той обаче мечтае да стане странстващ аскет, да отхвърли титлите и ролите си, за да изследва дълбините на своята същност. Една вечер се измъква тайно от манастира си в Индия с намерението да прекара следващите четири години в отшелничество.

Почти веднага Мингюр Ринпоче установява, че дългогодишното будистко обучение не го е подготвило за срещата му с нечистоплътните спътници във влака или за обичайните житейски ситуации. Открива, че е твърде привързан към идентичността си на монах, за да свали монашеската си роба или да спи на пода на гарата във Варанаси като истински садху. Едва когато парите му свършват, той започва живота на странстващ просяк. Скоро обаче се разболява смъртоносно и пътуването му претърпява пълен обрат. Годините на медитация са го подготвили за срещата със смъртта и сега той има възможност да приложи наученото на практика.

В този откровен разказ за вътрешния живот на един будистки учител Йонги Мингюр Ринпоче ни предлага безценните уроци от своето близко до смъртта преживяване. Нещо повече, той показва, че дилемите и проблемите на търсещия ум не са чужди дори на човек с богат духовен опит, като същевременно ни разкрива как можем да трансформираме страха от смъртта в живот, изпълнен с радост.