Да нахраниш анаконда

Тази книга е за (не)възможното свързване - със себе си, със значими други, с околния свят. За незадоволителната естетика на свързването, израз на болния ни свят отвън, която води до натрупване на психична болка.

Да познавам отблизо своите демони, да намеря път и инструменти, с които да укротявам поривите на моята и на събеседника ми болка, доведе до експериментирането ми с нея (за което споделям тук), и в крайна сметка до нейното преживяване - по начини, които не са основани на компромиса, насилието или прилагането на воля.

И едва когато започна да опознавам по-отблизо своите ограничения и им позволя да съществуват, мога да си отгледам и едно крехко любопитство: Какво има отвъд тях? А на отсрещния им бряг? Как мога да се доближа и опозная и него?