Градината на Всевишния

Последна четвърт на 14-ия век.
Младият флорентински граф Джанкарло ди Токо идва в столицата на Османската държава, която трескаво се готви за нахлуване в християнска Европа. Секретното му поръчение от Папството и могъщата банка Перуци е: сведения от сърцето на завоевателя. Младежът, образован и вещ по християнските достижения, печели доверието на османците, поканен е за лала (учител) на султанските синове, става и любовник на султанската племенница, а по-късно - господар на Подбалканския вакъф с името Карлъ бей.

Под екзотичната легенда (оскъдно подсказана от именития турколог проф. Бабингер) тече „глиненият животопис" на монаха Илия, потурчен с прозвището Али папаз.
Сякаш от недрата български излизат преданията за жертвата на „царица Тамара", за греховното завещание на Карлъ бей, за смелия разбойник Шейтан папаз, за прочутия заточеник в Родопския манастир патриарх Евтимий, за богомила Саво, мъдреца и учителя на Балканджи Йово, за позорната кончина на Баязид султан...