Ориана Фалачи пише „Гневът и гордостта“ само дни след атентатите на 11 септември 2001 г. Силно разстроена, почти без да спи, тя нахвърля на хартия своите размисли за сблъсъка на цивилизациите, за радикалния ислям, за тероризма и необходимата решителна борба с него, за опасностите на прекалената толерантност и политическата коректност. Първоначално прочутата италианска журналистка разкрива своите мисли и силни емоции в едноименна статия за вестник „Кориере дела сера“. По-късно тя издава пълния текст на „Гневът и гордостта“ в книга, която предизвиква бурни реакции, спорове и обвинения и се превръща в първата част от трилогия, завършила със заглавието „Силата на разума“.

Ориана Фалачи е гневна, горда, безкомпромисна и крайна. Тя е готова да защитава с всички средства западните ценности и начин на живот. Мнозина не са съгласни с позициите ѝ и някои дори я обвиняват в расизъм и ксенофобия. За други обаче италианската журналистка е пророк на една настъпваща вече нова епоха на несигурност и религиозни и етнически конфликти, а в „Гневът и гордостта“ тя е предрекла случващото се в момента в Европа и Близкия изток и е отправила силно послание към западната цивилизация – да се бори на всяка цена за своето оцеляване.

-----------------

Не желая да отнемам по никакъв начин приноса на Аян Хирси Али, Марк Щайн или който и да било друг коментатор от този род, но Фалачи беше една от първите, които се впуснаха в това начинание! Нейният обилно честен, забележително храбър портрет на радикалния Ислям в зората на атентатите от 9/11 е един от първите анализи, които посочват несъвместимостта на Исляма и Западната култура. Критиката ѝ е брилянтна, стилът и е прекрасен, а гневът, който струи от думите по никакъв начин не дискредитира аргументите. Той по-скоро показва нейната страстна любов към всички благословии, които Западната култура предлага, а конкретно „свободата“ бива откроена като най-значима.

Читателско мнение