В сянката на миналото

Силата на прозата и на публицистиката на Георги Спасов е в това, че той не „върти словесния бич” над главите на безпросветните и корумпираните наши управници, той е сериозен и съсредоточен върху събития, факти и лица, без да взема страна на пръв поглед, но на „втори” - покосяващ и безмилостен, усещаме осезаемо, че е директно насочен към тъмния, умопомрачителен свят, в който живеем, който е невидимата страна на света с все по-смаляващата се духовност, нравственост и почтеност. Външното безпристрастие е своеобразна мимикрия, за да се запази перото му от тинята, от все по-задълбочаващите се екзистенциални проблеми в безгласното ни и чалгаджийско настроено общество., от оглупяването и опростачването.

Благовеста Касабова