„В късни часове” е не само и не толкова съкровена изповед на „една искрена душа”, колкото трезва и същевременно носталгична равносметка на твореца, обглеждане на постигнатото за пет десетилетия живот за литературата и в литературния живот. Очевидно книгата притежава ключово значение за разгадаване и осмисляне пътя на критика. Тя очертава координатите на неговия авторски и човешки свят, въвежда ни в нравствените и естетическите проблеми, съпътствали го в най-ранни времена.

Борис Делчев принадлежи към оная категория хора и творци, които не се примиряват при каквито и ограничителни условия да са поставени. Защото примирението за тях е равнозначно на духовна и физическа смърт.

След примерите, които действителността ни поднася напоследък, максимите и размишленията на автора на „В късни часове” със своята етична извисеност, с подчертаното си чувство за национално достойнство несъмнено ще допаднат на ония, които ценят в литературата и живота честната гражданска позиция и нейната защита в сферата на изкуството и духовността.

Иван Сарандев