„Вълшебната планина“ е публикуван за първи път на немски през 1924 г. Ман започва да го пише през 1912 г., докато е в швейцарския санаториум „Давос“, където съпругата му лекува белодробно заболяване. Идеята на Ман е след „Смърт във Венеция“ да напише забавен разказ, в който темата за смъртта е интерпретирана в пародиен план. Разказът обаче се превръща в мащабен роман, писан в продължение на 12 години и превърнал се в едно от най-емблематичните произведения в литературата на 20. век.

Романът представлява едновременно моментна снимка на предвоенна Европа, и трактат върху естеството на времето в трансцендентален смисъл. Героят Ханс Касторп преминава дълъг път на самообразование и самообучение, осеян с разговори, разходки и приключения, но всъщност се движи не толкова във времето и пространството, които са сякаш са застинали в едно положение, а странства из вътрешните си светове. Външният свят не се променя и тази му статичност е превърната в метафора на вечната повторяемост на битието.

Истинското вълшебство на пътуването се разгръща, когато краткото триседмично гостуване на героя, отишъл да види братовчед си в санаториума, прераства в седемгодишно духовно пътешествие, по време на което Ханс Касторп променя нагласата си към живота и стига до извода, че всяко по-висше здраве трябва да е преминало през дълбоко опознаване на болестта и смъртта.