Хората вечно правят опити да разгадаят ‘какво е живот’. Но успяват само когато намират невидими допреди структури. За да си обяснят ‘топлина’, дълго търсят някакво специално вещество, което телата около нас да обменят. Но и ‘температура’ се оказва характеристика на недостъпна за окото динамика.

На каква обаче ‘структура’ би могло да бъде израз времето? Централна за нашия подход е идеята, че ‘социално време’ може да се анализира чрез разглеждане на възникването и устройството на социалните предмети (строго казано: на посреднически структури). ‘Време’ е последица от това устройство, бидейки негова неразбираема и сякаш вълшебна сянка. Времето – ще се опитаме да ви убедим – е обективно валидна илюзия: точно както е ‘практически вярно’, че Слънцето се върти около Земята или че парите са вещ.

Наричаме този подход ‘огледална философия’, като тук ‘огледално’ е просто превод от Хегеловото „спекулативно“, което – често и неточно! – бива наричано и „диалектическо“. По-важно е, че настояваме на думата ‘философия’ в най-първоначалното нейно звучене: тя не е наука, не е задължение, не е властова активност, не е участие в разделението на труда. Затова казваме, че тези наши разкази са адресирани не към специален кръг жреци, учени, властници. Обратно: обръщаме се към всеки търпелив и свободен човек. Philosophia medetur animis.