Предговор

Драги читателю,

В ръцете си държиш книгата „Войната с персите“ написана от Прокопий Кесарийски. Използвано е изданието: „Procopii Caesariensis Opera omniaRec. J. Haury. G. Wirth. Lipsiae, 1962–1963. Том 2: De Bello Persico, De Bello Vandalico; Том 3: Historia arcana“. Превод на руски език е направен от известния учен в областта на социално-икономическата и политическата история на Византия от IV—VI век проф. др. Александра Алексеевна Чекалова (1 януари 1943; Улан-Уде, СССР – 5 май 2017): „Прокопий Кесарийский. Война с персами. Война с вандалами. Тайная история / Пер., статья, комм. А. А. Чекаловой. — СПб.: Алетейя, 1998.“. В руския превод византийските термини и собствени имена са преведени според системата на Рейхлин, с изключение на думите, които са се наложили в употреба в варианта на системата на Еразъм. Римските термини и собствени имена са преведени според правилата, приети при превода на латински думи на руски език.

Настоящата книга е превод на български от горното издание.

Резюме на книгата: Възползвайки се от отвличането на основните сили на Византия при Юстиниан Велики в Италия, персийският цар Хосров нахлу в Сирия, превзема и ограбва столицата ѝ Антиохия и стига до Средиземно море. В Лазика персийските отряди стремящи се да пробият до Черно море се сражават с лазите — васали на Византия. Пристигналият от Италия главнокомандващ Белицар успява да отнеме Антиохия, след което борбата продължава с променлив успех, прекъсвана от краткосрочни примирия. През 562 г. най-накрая е сключен мир за 50 години. Според условията му императорът се задължи да плаща данък на персийския цар, а той обеща да не пречи на своите поданици християни да извършват своите религиозни обреди. Персите също напускат Лазика.