Предговор

Драги читателю,

В ръцете си държиш книгата „Войната с вандалите“ написана от Прокопий Кесарийски. Използвано е изданието: „Procopii Caesariensis Opera omniaRec. J. Haury. G. Wirth. Lipsiae, 1962–1963. Том 1: De Bello Persico, De Bello Vandalico; Том 3: Historia arcana“. Превод на руски език е направен от известния учен в областта на социално-икономическата и политическата история на Византия от IV—VI век проф. др. Александра Алексеевна Чекалова (1 януари 1943; Улан-Уде, СССР – 5 май 2017): „Прокопий Кесарийский, Война с вандалами, издание второе, исправленное и дополненное, Издателство Алетейя, Санкт-Петербург, 1998“. В руския превод византийските термини и собствени имена са преведени според системата на Рейхлин, с изключение на думите, които са се наложили в употреба в варианта на системата на Еразъм. Римските термини и собствени имена са преведени според правилата, приети при превода на латински думи на руски език.

Настоящата книга е превод на български от горното издание.

За самия Прокопий Кесарийски

Прокопий Кесарийски (около 500–565) е известен византийски историк от късната античност, родом от Паралион в Кесария. Като секретар на главнокомандващия Белицар във войните на Юстиниан, Прокопий написва две основни исторически произведения, едно за войните от периода 527–554 г. (За войните), друго за строителните проекти на Юстиниан на територията на империята (За сградите), както и едно допълнително произведение (Тайната история), в което се опитва, достигайки до клевета, да разруши образа на главните герои от предходните две книги.

Основният източник на информация за живота на Прокопий е Речникът на Суда, гръцка енциклопедия, написана малко след 975 г.

Той е роден и произхожда от Кесария, намираща се в римската провинция Палестина Първа. Прокопий получава висше образование по древногръцки език и реторика в прочутата реторична школа в Газа. След това получава юридическо образование в юридическата школа в Бейрут и в Константинопол, става известен адвокат, оратор и отличен познавач на латинския и гръцкия език, с познания на древната история и литература, с огромна ерудиция. През първата година от царуването на император Юстиниан (527) той става правен съветник и секретар (съветник, consiliarius) на главнокомандващия Белицар. Прокопий следва Белицар във всичките му походи на запад и подробно описва неговите дела. Следва Белицар в похода му на изток до поражението му в „битката при Калиник“ (531 г.), след което е отзован в Константинопол. През януари 532 г. Прокопий описва въстанието „Ника“ срещу Юстиниан и избиването на въстаниците на Хиподрума от Белцар и Мундо. По-късно (533-534) той е придружител (assessor) на Белицар в Северна Африка по време на похода му в Княжеството на вандалите и остава там с новия византийски управител Соломон, когато Белицар се връща в Константинопол. Прокопий описва екстремните климатични явления през 535-536 г., представяйки ги като фон на разказа за военните събития, като бунта на главнокомандващия Стоца. След това придружава Белицар в новата му кампания в Княжеството на остроготите в Италия. Готската обсада на Рим продължила една година и девет дни и приключила през март 538 г., след която той посъветвал Белицар да влезе в Равена (540 г.). Отношенията му с Белицар изглежда след това се охладили, той не го последва в новата му кампания в Италия срещу храбрия готски княз Тотила.

Прокопий е бил очевидец на голямата чума, в Константинопол (541-542), която той описва много подробно. По това време Белицар изпада в немилост и е отстранен от командването на войската, което се отразява и на Прокопий. Когато Белицар е върнат на активна служба през 544 г. и е поставен начело на нова кампания срещу остроготите в Италия, Прокопий отново постъпва на служба при него. За времето преди 527 г. а също и след 549 г. не разполагаме със сведения за неговата дейност, вероятно в Константинопол. Историческата дейност на Прокопий спира след 554 г. Дали е починал тогава, или както някои предполагат около 560 и 570, няма как да узнаем.