Великото пътуване. Избрано

Лиричният герой на Слав. Хр. Караславов живее със своето време и затова не остава при дървеното рало и при ехото на кавалите. Той възпява грохота на комбайните, радва се на възхода на родината, страда за миграционните процеси, които обезлюдяват селата, макар и да разбира, че те са нещо естествено. Човек със силна гражданска позиция, поетът презира подлостта, завистта, себеуреждането и е устремен към високи идеали.

След промените от 1989 г. в посмъртно издадената книга Слав Хр. Караславов разкрива цялата фалшивост на днешната ни действителност, в която няма нито обещаваната свобода, нито прехвалената демокрация. Чужд на игрословици и псевдомодернизми, Слав Хр. Караславов се променя като поет, извисява художестеното си майсторство, но дълбоко в себе си опазва песенното начало на лириката си. "Живея в песента и с песента" - изповядва той в едно свое стихотворение и с този стих разкрива до голяма степен себе си като творец.