Великият Церемониал

Пиеси

Театърът на Фернандо Арабал е див, брутален, дръзко шумен и провокатично жизнерадостен. Той е невероятна драматургическа мешавица, в която отломките от нашите "напреднали" общества се пекат върху жаравата, набучени на шишовете на постоянната революция. Той е художествен наследник на проницателността на Кафка и на хумора на Алфред Жари; по своето могъщество напомня за Маркиз дьо Сад и за Арто. Но той несъмнено е единственият, който успява да стигне толкова далеч в своята насмешка. Породена от дълбоки идеали и раздви-жена от радостните изблици на игра та, едновременно революционна и бохемска, тя е синдром на нашата епоха на прегражденията от бодлива тел и на Гулаг. Този театър ни кара да бъдем бдителни.

Литературен речник, Изд. Бордас, Париж, Франция